Някога, не толкова отдавна – във времето, когато думите се предаваха шепнешком край огъня, а билките се беряха с песни и молитви – знанието за магическите свойства на растенията, силата на наричанията и тайната на лечението се предаваше по кръв.
Баба на внучка. Майка на дъщеря. Знахар на свой избраник.
То не беше просто знание – беше завет. Пламък, носен в кръвта, който не бива да изгасне.
И този пламък гореше и в мен.
Аз съм от онези, които не избират пътя – пътят избира тях.
Още от дете, вървях под крилото на дядо ми Динко – стар билкар, зрящ през Времената, човек на земята, тревите и тайните думи.
Той ме водеше по стръмните пътеки към знахарки и баячки, към билкарки с ръце, миришещи на сушена мащерка и към мълчаливи мъдреци от Котелските села.
Понякога мълчаха дълго, а после, с едно изречение, отваряха цял свят.
Бях благословена с дара на Зрящата. Това не се казва – то се вижда. Всеки Лечител и Знахар, всеки Зрящ, разпознава Печата – Печата на Световете, както го наричаха старите.
И щом го видят, знанието започва да се стича – не по воля, а по предназначение. Като река, която не спира пред бентове.
Но времената се промениха.
Селата замлъкнаха, огнищата угаснаха.
Младите вече не търсят, а старите често няма на кого да предадат. Кръвната нишка започна да се разплита.
И тогава самата Магия реши да промени пътя си. Да премине от род към призвание.
Днес не е нужно да си дете на баячка, за да те познае билката.
Не е нужно да си от село, за да чуваш как росата пее по листата.
Сега знанието намира онези, които имат Сила и Желание – и най-вече Чисто Сърце.
Преди, кръгът беше затворен. Днес се отваря.
Магията вече не пита: „Чий си?“ – а „Готов ли си?“
Защото новото време изисква нови пазители. Пазители не по кръв, а по дух.
Аз съм жив мост между двете епохи – носител на старата дарба, обучена от живите Знаещи, които ме разпознаваха още като дете.
И днес, когато тишината на света отеква по-силно от всякога, моят дълг е да говоря.
Да предам.
Да отворя път за онези, които Силата вече е повикала.
Магията не е изгубена. Тя просто се преражда.
Намира нови ръце, нови уста, нови пътища.
И продължава – в гласовете на новите лечители, в ръцете, които слагат пръст върху рана и шепнат, в сърцата на всички, които усещат билките като живо същество, а не просто растение.
Това е времето на новото предаване.
И ако докато четеш, нещо в теб трепне,
ако почувстваш дъха на земята,
ако вятърът ти прошепне име, което не е твое –
значи вече си част от него.
С любов и светлина,
